Лимонов пай

Тия дни ми се отвори голямо правене на разни пайове. След ябълковия - хоп и лимонов пай! Избрах си го, защото ми се искаше да е нещо по-креместо, но пък и да не натежава от сладост, да е свежичко и ароматно, цитрусово... та така.

След като изядоха ябълковия (да са ми живи и здрави домашните люде!), и по изрична молба от дъщеря ми, днешният ми пай е "с малко по-дебела коричка". Ама щерката си е по сладичкото и от нея точно това може да се очаква. Пържола няма да поиска, но щом е за сладичко, моментално дава компетентно мнение!

Ето ги продуктите за лимонов пай за форма 22 см.

300 - 350 гр. брашно

100 гр.  захар

200 гр. студено масло

1 яйце

2 с. л. студена вода

За лимонов крем:

600 мл. прясно мляко

1/2 ч. ч. захар

4 жълтъка

3 с. л. (с връх) царевично нишесте

кората и сока на 1 лимон (но не много голям)

За белтъчния слой:

4 белтъка

1/2 ч. ч. захар

Започнах със сваряването на крем, за да може да се охлади, докато си замеся тестото. 400 мл от млякото и захарта сложих да заврят. Към тях добавих жълтъците, разбити с останалото мляко и нишестето. След като кремчето се свари му добавих лимоновата кора и сока. Оставих го да изстива и замесих тестото за пай, което завито в найлоново фолио престоя 30 минути в хладилника.

Разточих кората, надупчих с вилицата и пекох "на сляпо" около 15 минути на 190 градуса в предварително загрята фурна.

В случай, че някой не знае какво е "печене на сляпо" - това е изпичане на тестото до порозовяване, върху което са изсипани боб или грах, а в моя случай нахут, който притиска тестото, за да не се надуе и да се получи равна повърхност. След като пекох 15 минути на сляпо, махнах нахута и пекох още 10- 15 минути до готовност.

След като блатчето изстина изсипах крема и върху него разбитите на твърд сняг белтъци. Запекох във фурната на 200 градуса за 10 минути до получаване на коричка. Добре охладен е нещо страхотно и всеки, който е пробвал ще потвърди.

Отдавна не бях правила този пай, а днес реших, че ще променя малко технологията. Пекох на сляпо блата 15 минути, излях крема в кората и върнах във фурната за 40 минути (мисля, че са маааааалко множко, 20-25 ще са по-добър вариант). Накрая добавих разбитите белтъци и допекох още 10 минути. Всичко това на 170 градуса. Кремът има по-"печен" вкус, ако мога така да го опиша. По-стегнат е, заради това, че влагата се е изпарила. Но сладкишът си е също толкова вкусен. Ето го резултата:

Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!