Качамак - простичка или изискана храна?

И така - що е то качамак? Това е нещото, което или обичате за цял живот от първата хапка или намразвате за цял живот. Бил селска храна? Бил бедняшко ястие? ХА! Качамакът е нещо като картофите за Ленинград по време на обсадата - животоспасяващ. Прост, истински, хранителен и засищащ. Без преструвки. За много хора качамакът е бабина манджа, детски спомен, снежна Коледа и безгрижно детство.

Обилно посипан със сиренце и запържен червен пипер, хич не ме интересува дали е изискан или не. Първите му посестрими са мамалигата и полентата. Странно, че в братските европейски страни, това е уважавано ястие, докато у нас е доста пренебрегвано. Да, по нашия край не се готви. Моята баба никога не ми е правила качамак. Ама тя и тирамису не ми е правила. Но пък пиле с картофи като нейното никога повече не съм яла.

Студено предястие, топло основно ястие или десерт - всичко може да се направи с качамак. Той е универсална основа. Няма да се впускам в подробности за полезността на качамака, защото който го обича, това не го интересува, а който не го обича - няма да започне да го яде заради едната полезност.

И така - как се прави качамак? Ясно - от царевично брашно. Сега има и царевичен грис за качамак. И брашното и гриса си имат своите поддръжници. Едните казват - О, не, какви са тия грисове? Другите - ама с грис става много по-бързо. Всеки има право да харесва едното или другото.

Който е правил качамак знае, че освен съставките, това, което трябва за да се сготви качамак е ЯКО бъркане. Бабите са имали качамилка, ама тя сама не бърка. Иска здрава ръка и малко търпение. Аз нямам качамилка. Дори не съм виждала качамилка. Потърсих в Гугъл снимка, обаче този уред се оказа непосилен и със задоволство установих, че той (Гугъл) не е чувал за качамилка и не може да ми я покаже. Та, ако някой от вас е наследил този уред, ще съм благодарна, ако ми изпрати снимка.

Днешните рецепти ще са в два във варианта - с царевичен грис и с царевично брашно. Рецептата с царевично брашно е на една мила дама, Светла Чавдарова,  и без никакви редакции, нещата с качамака изглеждат така:

Качамак с царевично брашно:

"Аз съм от този край който е бил под Румънско и качамака се е наложил в бедната кухня на тогавашния българин. Баба ми и дядо ми имаха крава и го сервираха винаги с прясно мляко. Когато е готов и изстинал, слагаха го в дълбока купа на парченца и го заливаха с прясно мляко. Майка ми не го обича но казва, че у тях са го правели със сирене, както и аз го правя. Тя казва, че грисът е за качамак, но аз имам проблеми със стомаха и използвам царевичното брашно като към 3 части вода слагам 1 част брашно, но не когато водата е завряла, защото става на бучки а преди да е завряла го пускам на тънка струя и бъркам и после не спирам да бъркам, докато започне да се отлепя от тенджерата. Така става като гъст крем и понеже само аз си го ям, го изсипвам в някакъв съд , натрошавам сирене и поливам с краве масло с червен пипер. Когато дъщеря ми живееше у нас и тя похапваше и тогава го правех на два пласта и по средата сирене , краве масло и червен пипер и след втория пласт пак слагах сирене и масло. До сега рових в една малка група където бях пуснала една снимка, че да ти я покажа тъй като друга не съм запазила. Не го правя по различно от теб, даже винаги чета упътването на пакета, но това с брашното не ми пречи на стомаха и напоследък само него използвам."

Ето как изглежда качамакът на Светлето.

Аз ще дам рецепта за качамак с царевичен грис.  Не че не можете да я прочетете на пакетчето или някъде другаде. Нещата са на практика еднакви, но съотношението вода-грис е малко по-различно от вода-царевично брашно, така че нека да сме изчерпателни, а всеки да избира според вкуса си.

Качамак с царевичен грис:

1 литър вода
1 с. л. сол
1 ч. ч. царевичен грис
сирене на вкус
100 гр. масло
1 непълна с. л. червен пипер

Слагам водата да заври и добавям солта. Изсипвам гриса и започва Голямото бъркане. Когато сместта започне да се сгъстява - качамакът НЕ е готов. Намалявам температурата, защото ако е на висока температура прави вулканчета и "пльока", а да ти се лепне гореща качамачена смес по ръцете, не е приятно. От опит ви казвам. Продължавам да бъркам, докато започне да прави "пътечка". Като време това отнема 20-25 минути, но това количество е за около 4 порции. Не е като да забъркам голямата тенджера за изгладнели жътвари, че тогава сигурно ще отидат два часа бъркане.

В тиганче разтопявам маслото и оставям малко да се позапържи. За около минута-две. Едва тогава добавям червения пипер и пържа още минутка.

Всички знаят, че качамакът е вкусен, когато е топъл. Дали ще го сложите в купичка с натрошено сирене и ще полеете със запържения червен пипер, дали ще го излеете в тавичка на пластове със сирене и мръвчици помежду - варианти има много. Традиционно качамакът върви с пръжки (или джумерки им казват по други краища на страната), но аз пръжки от дете не съм виждала. Но беконче на скарата ще свърши идеална работа. Както казах - качамакът е идеална основа за надграждане.

 Да ви е сладко и гответе с усмивка за кеф и удоволствие!