Гъбена чорба с ориз

Тази бистра гъбена чорба с ориз е завинаги свързана с детски спомен. Била съм упорито злоядо човече, а на всичкото отгоре и инатливо. Тайното оръжие на майка ми, обаче, е била съседката - Баба Ева. Години по-късно разбрах, че майка ми подавала купичка с храна през балкона, а баба Ева я носеше у нас да я опитаме. А всичко, което тя носеше беше много, ама много вкусно. Дали е било сготвено от майка ми или не.... то вече няма значение, но тази простичка супа беше едно от първите неща, които сготвих сама.

Оттогава супата си стои в менюто на семейството, и аз я харесвам точно заради простичката й красота. Не че не хапваме гъбена супа или супа с гъби и бекон, но тази си ми е слабост от детските години и винаги ще има предимство. Два основни продукта и готово! Няма врътня, няма суетене, а наситен аромат на гъби.

Сега да кажа и за гъбите. През годините съм я правила и с обикновени магазински печурки, и с горски гъби (най-добре), но горските гъби не се намират често, за жалост. Когато имам, пускам в супата малко сушени гъби. Продават ги в магазините, а при последното ни пътуване до Родопите си купих пакетче сушени гъби от една мила старица. Дори 3-4 сушени гъбки променят вкуса и супата става още по-богата на аромати.

Докато съм на темата за сушените гъби, трябва да спомена, че аз не ги накисвам предварително, когато ги слагам в супата. пускам ги направо вътре. Те си се хидратират направо в чорбата.