Клафути с праскови

Казах ви аз, че се амбицирах с това клафути с праскови! Сега вече, след няколко проби-грешки и експерименти, мога смело да кажа, че си уцелих рецептата. Е да, за моя вкус, но пък нескромно ще заявя, че по отношение на храната може и да ми се доверите. За всичко останало трябва да сте сигурни, че ще ви спретна някоя шега или номер, ще ви разказвам смешни истории, в които главният герой съм аз и ще се смеете до сълзи на конфузните ситуации, в които често се озовавам. По странен начин привличам всякакви конфузии, забъркват се едни недоразумения, които накрая странно и неочаквано се разплитат и понякога дори завършват с "хепи енд", ако позволите да използвам това холивудско клише.

Такава е историята и на пустото клафути, което ми отне месеци на обмисляне, четене, ядосване (все пак два сладкиша заминаха директно в казана), но заради чутовния си инат (което някои мили хора държат да наричат "упоритост") не се отказах, докато не постигнах търсеният от мен баланс на вкусове и структура. Като си помислите - какво пък толкова, яйца, захар... какво можеш да му объркаш? Оооо, можеш и още как!!!

Клафути трябва да има мек и лек вкус, да не тежи, да е с фина и нежна структура и за да отговаря на моя вкус трябва да е като крем карамел, ама не точно :). Този десерт го препоръчвам на всички, които обичат леки летни плодови сладкиши. Вариациите му могат да са безкрайни - както с плодове, така и със зеленчуци.